Written by admin
Friday, November 18th, 2011
Sorry, this entry is only available in Български.
Sorry, this entry is only available in Български.
Sorry, this entry is only available in Български.
Преди време в един литерутурен форум се водеше спор на тема съм ли или не съм аз „писател-проект“, като над това определение виснеше дебела и недвусмислено пейоративна сянка, загатваща, че аз просто не мога да бъда друго – най-обикновен скромен писател, например.
Но скромен или не, аз съм точно това – писател-проект?
Може би някои се досетиха за моята стратегия в деня в който стана ясно, колко добре познавам ситуационизма на 60-те, но това по някакъв начин се премълча като незначително, бидейки в същото време предмет на дребни, разсеяни кражби и прибързани епигонства.
А аз обичам ситуациите! Даже неблагоприятните!
Написването на „Пого“ породи ситуациите за „Фани…“, ситуациите около „Фани…“ породиха *.LOG. Писането ми е напълно неотделимо от живота, който водя и от физическата ми личност. Те са в непрестанен контакт със социума и неговите структури, като в същото време отказват комфорта на пребиваването в някоя субкултура. Това е изморително, но писателят-проект може единствено и само да се съпротивлява на субкултурния аутизъм и шизофренията на пазара, разпокъсващи обществото ни на “клубове по интереси”.
Точно в такъв клуб не искам да се превърне този сайт и по-специално клуб Concoctors!
Ситуации, възможности и валенции могат да се създават навсякъде, дори в затворени стерилни пространства. И не става дума за маркетингови стратегии! Това, което в момента се случва на сцената ни и прилича на литературно обновление за съжаление е точно това – маркетинг, претендиращ да е литературен процес. Превръщането на печалбата от следствие в цел поставя в риск и обновителството и успеха. В това число и финансовия.