Преди време в един литерутурен форум се водеше спор на тема съм ли или не съм аз „писател-проект“, като над това определение виснеше дебела и недвусмислено пейоративна сянка, загатваща, че аз просто не мога да бъда друго – най-обикновен скромен писател, например.
Но скромен или не, аз съм точно това – писател-проект?
Може би някои се досетиха за моята стратегия в деня в който стана ясно, колко добре познавам ситуационизма на 60-те, но това по някакъв начин се премълча като незначително, бидейки в същото време предмет на дребни, разсеяни кражби и прибързани епигонства.
А аз обичам ситуациите! Даже неблагоприятните!
Написването на „Пого“ породи ситуациите за „Фани…“, ситуациите около „Фани…“ породиха *.LOG. Писането ми е напълно неотделимо от живота, който водя и от физическата ми личност. Те са в непрестанен контакт със социума и неговите структури, като в същото време отказват комфорта на пребиваването в някоя субкултура. Това е изморително, но писателят-проект може единствено и само да се съпротивлява на субкултурния аутизъм и шизофренията на пазара, разпокъсващи обществото ни на “клубове по интереси”.
Точно в такъв клуб не искам да се превърне този сайт и по-специално клуб Concoctors!
Ситуации, възможности и валенции могат да се създават навсякъде, дори в затворени стерилни пространства. И не става дума за маркетингови стратегии! Това, което в момента се случва на сцената ни и прилича на литературно обновление за съжаление е точно това – маркетинг, претендиращ да е литературен процес. Превръщането на печалбата от следствие в цел поставя в риск и обновителството и успеха. В това число и финансовия.

This entry was posted on Tuesday, September 27th, 2011 at %I:%M %p and is filed under the writer as a project. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.