шумкарлък
изглежда не само литературните среди, но и web-ските лъхат на интригантство, дребнавост и котерийност. четейки този трогателно наивен постинг, човек остава с впечатлението, че ангажираността е рядко качество и почти не се среща извън периметъра на някакъв кръжец.
всъщност, защо да е качество? то си е направо привилегия да си ангажиран. не може току така да се чувстваш ангажиран с разни каузи, ако не си в този кръжец! пък като се замисля, не е ли и въпрос на собственост… самата кауза имам предвид.
от известно време насам си обменям догадки с разни познати как една или друга обществена кауза се превръща в кауза на една или друга приятелска групица. или махалица. или к’вото там. съжалявам, но това не е общество. това си е типичния, стар, неизкореним, местен шумкарлък.
ноември 5th, 2008 at 11:16 am
[…] Жюстин е писала малко за това, също - без моментите които се губят. В коментарите ще намерите и препратка за създаващата се мафия в България. Да видим сега кой е ‘тутото на всички капи’. […]
ноември 5th, 2008 at 12:14 pm
Да така е! Права си, като гледам наградените в някои категории, всичко ми става ясно…
ноември 5th, 2008 at 12:18 pm
аз изобщо нямам и не искам да имам отношение към web дизайна. безразличен ми е. набиват ми се обаче на очи разни “патерни”, които в комбинация, както казваш, с избора на журито, само се потвърждават
ноември 6th, 2008 at 6:30 am
Има един друг проблем (преодолим), който идентифицирам напоследък - хората искат нещо, но не знаят какво точно, нито реалните му мащаби спрямо повече хора, като ефект.
За идентификация на липси не се изисква много. А винаги има дребни (и не толкова) неща, които са постижими.
Разбрах и, че личните конфликти при каузи са много неприятно нещо. Затова чисто приятелските отношения - извън :- )
ноември 6th, 2008 at 9:39 am
мислиш ли, че е преодолимо? аз съм от действащите, верно, но песимисти.
ноември 7th, 2008 at 6:23 am
Надявам се. Ако приемем, че хората не са кой знае колко различни, значи и тук трябва да има от другите.
Това, което ме притеснява, е, че черпят външен блясък (в различни нюанси), а не разпознават механизма на действие на нещо, добре работещо (не перфектно).
И няма структура - просто се чудя как мога по нета да работя и да знам с кого за какво си общувам и да ми обясняват разбираемо. А тук, очи в очи, да се гоним и да не знам кой за какво отговаря.