блогкамп2
Чета блога на Б. Шопов с надеждата поне той да спомене и то поне косвено нещата които аз се помъчих да дискутирам: популизма в мрежата и неслучването на дискусиите тъкмо поради ниското ниво на дискутиращите. Общо взето обстановката в залата илюстрира тезата ми. За това поне е писал - повечето бяха там, за да хапнат, пийнат и да поодумват.
Не мога да кажа, че в залата за кетъринг се шумеше докато аз говорех, даже се чуха някакви ръкопляскания, но пак чета само някакви снизходителни коментари за някакви (тъй де) заяждания в залата.
Мисля, че се изказах по всички правила. Освен това, бях от малкото, дошли да чуят и кажат нещо във времето с което разполагат, а консумацията ми се ограничи с кафе, което си взех от градинката отсреща.
И тази снизходителност блогерска! Направо е изумителна. От къде идва, на какво се крепи, какво я подхранва? Струва си да се напише цяла статия само за това. Но от психолог.
upd - Забравих да спомена боклуците (станиоли, хартиени чаши) които се завъргаляха под столовете още около 12 на обяд. Е, неблогери нямаше. С изключение на една очевидно болна жена, която седеше най-отзад, по-близо до кетъринга.
февруари 25th, 2008 at 9:41 am
Като нормална защитна реакция го виждам. Опростяване на ситуацията, което също е вид компенсаторен механизъм (също както може да е и усложняването :- ))
Затова и не се случват дискусии, не заради ниското (евентуално интелектуално) ниво.
И аз не съм психолог все пак :- )
февруари 25th, 2008 at 9:44 am
защитна реакция срещу какво? ако го има нивото, от къде може да дойде страхът?
февруари 25th, 2008 at 10:13 am
За няколко варианта се сещам:
1) Отмахване на мисли, които притесняват. Подреждане на приоритети. Приоритетите са различни от мисленето върху съответното поведение.
2) Свързано е с 1) - стремеж да се скрият някои неща и ако човекът няма достатъчно гъвкавост, предпочита да замълчи.
В повечето случаи заплахата, срещу която е реакцията, не е външна, а е вътрешна. Тоест - не си виновна ти, хората имат своя причина, поради която реагират така спрямо теб и това, което казваш/пишеш.
В случая може просто да не разбират иронията/преобърнатата шега за нечетенето на блога ти :- )))
А сега излизам на слънце
февруари 25th, 2008 at 10:23 am
ако събеседникът ми упорито се държи като кошута, надушила вълк, какъв е смисълът да блея предразполагащо, само и само за да се случи “дискусия”? явно не е моят събеседник.
но правилно за слънцето! и аз излизам.
февруари 25th, 2008 at 9:11 pm
И се смях … :- ) Като събереш на едно място евреи и британци, става забавно, особено ако са приятели … :- )))
Кой този събеседник? Дискусия няма да стане, защото ще ти се налага да предвиждаш какво би могъл могъл да си помисли и как би могъл могъл да го разтълкува. И трябва да се обясняваш …
Което е оправдано до един момент, но може да стане уморително. И да стигнеш до момента, в който просто си се бъзикаш нещо :- )
февруари 25th, 2008 at 10:42 pm
недей рови, че сега ще почна да се оплаквам
февруари 26th, 2008 at 5:17 am
Мрънкането на мен не ми пречи :- ) Най-много да ти наредя да спреш да мрънкаш :- ))) Не, че …
Например като кажа “това не ми е интересно” и получа потвърждение “да, това е абсолютно неинтересно”, се чувствам “ъъъ …” - пропускат, че това е съждение за моите предпочитания, не за абсолютните такива.
И пак виновна :- )
февруари 26th, 2008 at 12:09 pm
я отпусни душата
февруари 26th, 2008 at 3:01 pm
На мен от известно време ми е забавно :- )
Току-що зрях - честито ти включване в Блогосферата :- )))
февруари 26th, 2008 at 3:24 pm
хихих.
умеем да забавляваме (humbly)
февруари 26th, 2008 at 3:55 pm
Не ти ли омръзва понякога? :- )
Щото аз съм много търпелива до определена граница. А след тази граница единия път се случиха връло неприятни неща, за които и досега нямам обяснение :- )))