monstruesque

Лежа във ваната с цигара увиснала в ъгълчето на устата. На ръба й седи бялата ми котка Луна и съсредоточено ме наблюдава. На шкафа с кърпите пък се е наместил Слупер - съсед и бивше гадже, който трябва да се грижи за Луна в мое отсъствие.
Сложил е на носа си старомодни очила в ратанови рамки […]

Наблюдавам я ден след ден, час след час вече втора година и се опитвам да разбера нещо повече за нея, мацката с черната коса, дето винаги сяда вляво, възможно най-близо до прозореца. Не успявам и това си е. Знам, че името й е Албена, а unibg-прякорът - Алба. Знам също така, че понякога се подвизава […]

Тя спи. Отметнала е ръка на възглавницата, а лицето й, потънало в непроницаемото черно на косата, не се вижда изобщо. Неподвижна е, но неподвижността на спящите хора е подвеждаща, тя е особен вид подвижност - скрито течение под повърхността, което няма как да спреш или контролираш. Аз дори не съм сигурен, че спи. Може би […]