monstruesque

без малко да изпусна купона, просто защото по неясни причини се беше асоциирал в ума ми с датата 18 декември. добре, че един приятел се обади да ме пита в колко часа е, хах. аз не съм ранно цвете, но цъфнах там още в осем, настроена за нещо molecular, което ще накара даже водните диполи в клетките ми да затанцуват и ще ми докара кик за писане за поне няколко дена напред. до Блуба Лу всичко си вървеше ок и очаквах след тях да излезе Амон Тобин, само че колко съм била наивна: след тях излязоха някакви господа-виртуози и го заизвиваха а ла кюкермузик. ок, много са велики, само че НЕ БЯХ ДОШЛА ТАМ ЗА ТОВА. даже бях останала с чувството, че ще правят нещо заедно с Амон Тобин, та се чудех какво ли ще да е, но уви.
после излезе cooh и се самозабрави, а някъде към два на естрадата излезе някаква кака, “за да ни изпее едни песни и да ни поздрави”. после вече си мислех за тръгване, но се появи Рони и се заприказвахме, а междувременно почна сетът и на Амон Тобин, от който помня само това, че скелетът ми започна да резонира и ме беше страх да се отлепя от бара, за да не падна.
поне бях с нещо такова на ушите, та днес си чувам мислите. следващия път ще бъда и с противогаз.

е, сега ще си пусна Амон Тобин в слушалките и ще си работя.

вчера късно вечерта попрегледах блогрола и първото, което невярващите ми очи съзряха беше това. даже питах Вени по мейла, дали постинга го има в базата данни на блога й, макар че то ясно, щом постингът се е транслирал и в други агрегатори.
сега пък чета това.

моето бложе също ми създава дребни проблеми, така че и аз смених парола и това-онова.

колкото и да е близо Румъния до нас, промените там явно се случват извън парламента и той просто е принуден да ги признае. В България обаче се подхожда “тактически”: с позиране по медии, флирт с политици и плющене на общи приказки на килограм. pathetic! - както казват по филмите.