рядко ме боли глава, но като почне…

юли 3rd, 2009

… няма спиране. боли ме дори насън. напрежението си казва думата. не напразно от два дни сънувам, че ми тече кръв я от носа, я от ушите.
сега знам, че едно прекъсване, от порядъка на час, сока на един грейпфрут и малко асани ще ми помогнат много повече отколкото саридона, енергийните гаргари и упорстването пред екрана, но тъпото парче в мен си държи на ината.
искам да живея вредно и тва си е.
ако малко по-късно тази нощ ме видите някъде да смуча нещо от черно кенче с мрачно изражение на лицето, по-добре ме подминете.

така става то

юли 2nd, 2009

вчера деляхме чаша бира с Делинкуента в едно заведение на Витошка, днес чатим - аз от София, той от някакъв плаж в Малта. уффф (тук - емотикон за крива усмивка).

юли 2nd, 2009

май по-голямата далавера се състои в хързулването на желаещите да гласуват от чужбина и все пак:

Става дума за сравнително малка поръчка, така че изглежда напълно излишно гражданството да се тревожи и да настоява за информация по въпроса. И все пак: каква марка е хардуерът, откъде е внесен, кой го е сертифицирал? Софтуерът с отворен код ли е, или не? Обсъждат ли се някъде предимствата и уязвимостите на системата? Ами евентуалните разминавания между технологичните и юридическите стандарти? Как например ще се гарантира автентичнистта на вота? Достатъчно доказателство ли е хартиеният фиш? А какво стана с идеята за удостоверяване с пръстов отпечатък? (Май маркирането с химикал е по-добрият вариант) Всеки един добър професионалист би могъл да каже доста за начините, по които може да се фалшифицира един електронен вот и да бъде елиминирано уж най-сериозното предимство, което гласуването с магнитни карти дава – невъзможността за купуване на гласове, но някой някъде дал ли думата на такива професионалисти? Та нали един ред в кода може да промени резултата от изборите много по-ефективно и неусетно, отколкото грубо практикуваното досега купуване на гласове.