monstruesque

А Полемика 68 е направо огледален образ на лутащата се в ценностна мъгла политика. В политиката ни рамката от институции съществува, контурът на обществото е зададен, няма я обаче картината в рамката. В описания по-горе дебат го има щедро предоставеното пространство за водене на дебата, има ги и дебатиращите, има дори статистика и обществено мнение, без в действителност да има дебат. Защо? Ами вероятно защото отново не е ясно какви ценности защитават страните, симулиращи дебата. А няма ясни ценности, защото до голяма степен различията помежду си спорещите дължат на същия този процес на реификация, на който и политическите ни сили дължат своята „лявост‛, „дясност‛, „либералност‛, познат ни първо от „Капиталът‛ на Маркс, а после и от „История и класово съзнание‛ на Дьорд Лукач, а после от „Общество на спектакъла‛ на Дебор. И който напоследък информационните технологии са ускорили до необратимост. Как да бъде прибран отново в бутилката духът на рекламата? Духът, отчуждаващ качествата от притежателите им? Как да бъде озаптен демонът, принуждаващ ни да разменяме знаци срещу знаци, една субстанция в замяна на още от същата, която, макар и желана, не би могла да ни замести необходимата за живот? (Да, още се движа по тази старомодна, но актуална ос Маркс – Лукач - Дебор).

Сега се сещам за една смешна сказка на тема “Дебор” в ЧК през 2005.

…и край на ваканцията.

Не бях на дискусията за 68-ма на Аполония. Бях в Созопол, но за да си поплувам. Ако примерно Ани Илков беше в залата, а аз също щях да съм в залата, но ето на, не бях.